Отдавна исках да (ти) пиша

С този пост смея да кажа, че откривам своя личен блог. Името му, „Музика за откриване“, предполага, че в него ще пиша за музика. Музика, която съм открил дотук и която тепърва ще откривам. Песните, за които ще пиша в него, обикновено ще гледам да са придружени от авторски превод на български, за да ги направя по-достъпни и разбираеми.

Едно нещо обаче не мога да обещая нито на себе си, нито на когото и да е, и то е да пиша редовно в него. Не защото нямам свободно време или желание (за щастие, понастоящем разполагам в изобилие и с двете), а просто защото съм мързелив и постоянството не ми е присъща черта. Въпреки това ще гледам да не се поддавам много-много на мързела, за да може да споделям това, което в последните няколко години се превърна в начин на живот за мен.

Както заглавието на поста подсказва, отдавна си мисля да създам блог, в който да пиша за музика. Даже е препратка към една съвсем нова песен – първата, която ще има честта да открие блога ми, а именно, Volevo scriverti da tanto („Отдавна исках да ти пиша“) на Мина. Мина е възможно най-успешната италианска певица, която в България, за съжаление, е малко или много безизвестна (с изключение, разбира се, на запознатите с италианската музика). Малко е информацията, която съм откривал за нея на български в интернет. Дори статията в Уикипедия за нея я допълних главно лично аз, превеждайки съдържанието, достъпно в съответната италианска статия.

Към момента, в който пиша този пост, песента е на броени дни, откакто излезе в интернет пространството; излезе на 9 март. Видеото отдолу е официалният клип с текста към нея.


Текста на италиански в писмен вид и съответния му превод на български може да прочетете, като натиснете тук. Ако искате преводът да върви като субтитри във видеото, може да гледате видеото, което качих във Vbox7:


Музиката е дело на Морено Ферара, а текстът е написан от Мария Франческа Поли. Продуциран от сина на Мина, Масимилиано Пани, това е първият сингъл от предстоящия студиен албум на певицата, носещ заглавието Maeba и включващ песента като първата в списъка.

В клипа присъства триизмерен модел на певицата в образа на извънземна. Този образ не е нов. За първи път Мина се появява с него на обложката на студийния си албум Piccolino от 2011 г.:


Преди време попаднах на оригиналната снимка, датираща от началото на 70-те години, върху която впоследствие е нарисуван образът на извънземната. Той е дело на дългогодишния ѝ личен фотограф Мауро Балети, чиито ексцентрични творби са използвани като обложки на редица албуми (най-вече на Мина, но също и на други пев(и)ци):


Албумът Maeba се очаква да излезе на 23 март – два дни преди рождения ден на Мина, 25 март, на който ще навърши, забележете, 78 години. На обложката му отново присъства извънземният ѝ образ, но този път, както вече споменах, в триизмерния модел, използван за клипа на сингъла. Тоест тук не става дума за снимка, върху която да е дорисуван образът, а за чиста технология. На нея се виждат две извънземни на бял фон, снимани в профил и гледащи се в очите. Снимката отново е дело на Мауро Балети.


Нямам представа заглавието към какво е препратка – ако изобщо е. В интерес на истината, не е ясно нито на какъв принцип са избирани заглавията на албумите ѝ, нито какво общо имат те със съдържанието на съответния албум откъм песни – пак казвам, ако изобщо имат. От всичките албуми, които съм изслушал дотук и с които съм се зачепкал да узная нещо повече за заглавието, смея да река, че връзка между заглавието и съдържанието не съм успявал да намеря. Затова пък всеки може да изпада във всякакви хипотези – като например за филма „Миналата година в Мариенбад“, за който се надявам в скоро време да напиша пост във връзка с песента, покрай която го открих.

Относно Maeba прочетох няколко предположения на италианци. Едното гласеше, че представлява акроним от първите букви на имената на членовете на семейството на певицата: Ma – Масимилиано (синът ѝ), Е – Еудженио (съпругът ѝ), Б – Бенедета (дъщеря ѝ) и А – Анна (цялото име на Мина е Мина Анна Мацини). Друго предположение гласеше, че е съкращение на mamma e babbo ('мама и татко'), което би се вързало, ако си представим, че Пиколино е синът им. Моето лично предположение пък е, че Маеба е сестрата на Пиколино. Както става ясно, всеки е свободен да го тълкува както си иска. В тази връзка не искам да знам колко телета са търсени (или пък намирани) под вола.

Във всеки случай обаче тази година Мина, както изглежда, твърдо залага на този си образ. Още преди да започне тазгодишното издание на прочутия фестивал на италианската песен в Санремо, в италианските медии плъзна новината, че тя ще се качи на сцената на театър „Аристон“ (където се провежда фестивалът от 1977 г. насам с изключение на 1990 г.). Единствените ѝ участия на фестивала са през 1960 и 1961 г. След второто си участие отказва да участва повече на каквито и да е музикални надпревари, а през 1978 г. окончателно се оттегля от сцената и оттогава издава само студийни албуми. След петдесет и седем години от последното си участие Мина действително се завръща на фестивала, само че като триизмерна холограма във формата на въпросната извънземна, за която вече стана дума.

В едноминутни реклами на телекомуникационната компания TIM в пет действия, вървящи по време на паузите през петте вечери, в които се проведе изданието (от 6 до 10 февруари), се вижда извънземната Мина на борда на реещ се в открития космос космически кораб заедно с екипажа си от малки роботи и междузведния астронавт Опера. До кораба достига непознат звук (инструментал на песента Another Day of Sun от филма „Ла Ла Ленд“), за който става ясно, че идва от града Санремо, накъдето се отправят и нашите герои. Ето и петте реклами:





Компанията е спонсор на фестивала втора поредна година и чрез нейните реклами покрай събитието певицата дава гласност на двата сингъла, които пуска междувременно. Първият е All Night, кавър на едноименната песен на Паров Стелар, а вторият – Another Day of Sun, която извънземната Мина изпълнява по време на финалната пета вечер на фестивала на сцената на „Аристон“, след като пристига с кораба си в Санремо.


Това обаче не е пълната версия на кавъра. Нея може да чуете тук:


Според мен целият замисъл около извънземния ѝ вид – от едната обложка на Piccolino до цялата триизмерна холограма – е меко казано зашеметителен. Кавърите ги намирам за страхотни и макар че не съм гледал „Ла Ла Ленд“, нито пък съм слушал песните от саундтрака към филма (действително от Мина научавам за песента), нейната версия определено ме грабна още от началото и вече месец, откакто излезе като сингъл, си я пускам доста често.

Единственото нещо, което определено ме разочарова спрямо двата кавъра, е, че за съжаление, те няма да бъдат включени в Maeba. Ако зависеше от мен, щях да ги сложа като първа и втора песен, за да грабнат слушателя от самото начало. Вместо това встъпителната песен ще бъде сърцераздирателната балада Volevo scriverti da tanto. В албума ще са включени други два кавъра. Единият е на световноизвестната Last Christmas („Миналата Коледа“) на „Уам!“, която Мина пусна като коледен подарък за почитателите си през 2015 г., а другият – на Heartbreak Hotel на Елвис Пресли, който ще излезе заедно с албума. Кавърът ѝ на Last Christmas може да чуете тук:


Нямам търпение албумът да излезе и евентуално да се сдобия с копие от него. Ще бъде разпространен онлайн в iTunes, Spotify, на компактдиск, както и на дългосвирещи плочи. Едната от които ще е в стандартно черно (в тираж от 1500 копия), а другата – с изображение на извънземната, т.нар. picture disc, (в тираж от 500 копия), която ще изглежда така:


Забравих да спомена и нещо много съществено: това е първият самостоятелен албум на Мина от 2014 г. насам, когато излезе албумът Selfie („Селфи“).


Две години след него записа изключително успешния и удостоения шесткратно с платинен диск Le migliori („Най-добрите“) съвместно с Адриано Челентано, който е всъщност вторият съвместен албум на тандема. Първият, Mina Celentano, излиза на музикалния пазар през 1998 г. и също е един от най-успешните в дискографията и на двамата.



В края на 2017 г., година след Le migliori, двамата отново се събраха, за да издадат сингъла Eva („Ева“), а паралелно с него – и първия си общ сборен албум, озаглавен Tutte le migliori („Всичките най-добри“).


След толкова много информация в един-единствен пост ще кажа в кратко заключение, че творчеството на Мина е също толкова дълбоко, колкото космоса, в който се рее с космическия си кораб в рекламите на TIM. За почти трите години, откакто съм ѝ върл почитател, сам съм се убедил в това и повярвайте ми, ако този пост съдържа много информация само за няколко песни и един предстоящ албум, то тогава затегнете колани, защото 60-годишната кариера на Мина, белязала началото си през 1958 г., е много повече от обширна. Над 70 студийни албума (повечето от които са двойни), над 100 сингъла, над 1500 песни. Освен това пее и на редица езици: италиански, неаполитански, английски, испански, френски, португалски, немски, та дори има няколко песни на турски и японски. Дума пък да не става за участията ѝ в множество телевизионни шоута навремето.

Както вече, предполагам, разбирате, ще ми е непосилно да напиша всичко за нея (а и не това са ми амбициите за този блог), но ще се радвам, ако успея да привлека повече хора към този космос. Мина за мен, както и за милиони други хора, е синоним на висококачествена музика, а надявам се – и за вас.

До следващата песен!

Коментари

  1. Страхотен си! Няма нещо в блога ти, което да не ме радва. Определено искам да чета още :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря за милите думи! :) От няколко седмици имам една недовършена чернова, която е крайно време да довърша. Надявам се до ден-два най-много вече да има нов пост.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Безкрайно бъдеще без разстояния

Едно розово кану, което не е в Мариенбад. Първа част